Заповедно производство

Заповедното производство е способ за събиране на вземанията на кредитора, когато те са безспорни, но въпреки това не са изпълнени, чрез снабдяване със заповед за изпълнение. Производството е формално – следва точно определен ред, предвиден в гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). Това производство е по-бързо и по-евтино в сравнение с исковото производство. Целта му е кредитора да удовлетвори вземането си, когато то е безспорно, без да се налага да води исков процес.


Кога едно вземане е „безспорно“?


Вземането се счита за безспорно, когато:

  1. длъжникът е изразил съгласие, като го е признал чрез споразумение; или
  2. длъжникът не е подал възражение по предвидения ред; или
  3. длъжникът не се явил или не е представен на съдебно заседание по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането, в хода на съдебния процес; или
  4. длъжникът изрично го е признал.

Заявление за издаване на заповед за изпълнение


Заповедното производство започва със заявление по образец. С последните изменения въведени в ГПК, като принципно положение се въведе електронната форма при образуването и воденето на заповедното производство, включително и всички актове на съда се издават в електронна форма – заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Изключение е предвидено само в случаите когато търговците и лицата се представляват от адвокат. В този случай заявлението може да бъде подадено и на хартиен носител пред който и да е районен съд в страната.

Нововъведената подсъдност на заповедните дела се отнася само за заповедните производства, а по отношение на образуваните във връзка с тях искови производства по чл. 422 ГПК, подсъдността остава непроменена.

Важно! Когато заявлението е подадено по електронен път, всички последващи процесуални действия на заявителя се извършват само в електронна форма, с изключение на действията по обжалване на актове.

За определен кръг лица е допустимо подаването на заявления само в писмена форма. Това са:

  • кредитни и финансови институции;
  • застрахователни и презастрахователни дружества,търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги;
  • нотариуси и частни съдебни изпълнители;
  • държавни учреждения и общини.

Издаване на заповед за изпълнение


Съгласно чл. 410 от ГПК заявителят може да иска издаването на заповед за изпълнение на вземания на парични суми до 25 хил. лева или заместими вещи, както и при задължение за предаване на движима вещ. Заявлението се разглежда от районен съдия, който проверява дали то отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и дали:

  • искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
  • искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това;
  • длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;
  • длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Ако заявлението е редовно и отговаря на изискванията, съдът издава заповед за изпълнение, препис от която връчва на длъжника.


Възражение или изпълнение на заповедта


В случай, че длъжникът не възрази в едмомесечен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист.

Ако длъжникът възрази срещу заповедта за изпълнение, тогва съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си. Искът се предявява в едномесечен срок от уведомлението. Когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение.